Михаил Беляев за това как решенията на американския лидер карат световната икономика да се люлее и до какво може да доведе това
Внезапните и радикални решения на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи вносни мита на почти всяка страна в света с каквато и да е икономика извадиха световните пазари от баланс. Фондовите борси, които търгуват с ценни книжа, са чувствителни към новини (икономически и политически), особено към негативни новини. Особено остро на експлозивни новини. Ню Йорк Таймс отбелязва, че исторически високите мита между 10% и 50% върху стоки от 185 страни „са изненадали инвеститори, икономисти и бизнесмени, обръщайки икономическите прогнози“.
Хроника на водолазните индекси Именно такава картина се наблюдаваше в края на миналата седмица. Имаше буря на фондовите борси във всички страни. Притежателите на ценни книжа, предвиждайки проблеми, започнаха да се отърват от дяловете си, за да избегнат загуби, ако икономиката се влоши, противно на плановете на Тръмп. Увеличеното предлагане естествено намали цените. Според борсовата терминология – котировки. Така на 3 април 2025 г. един от основните борсови индекси на САЩ S&P 500 (покриващ цените на акциите на 500-те най-големи американски компании и следователно напълно отразяващ състоянието на икономиката като цяло) падна с 4,48%. По стандартите на играчите на фондовия пазар, работещи с колебания на цените от части от процента, това е много. Рядко някоя западна банка изплаща толкова много по депозити, които традиционно са инвестиционен конкурент на фондовия пазар.
Азиатските пазари (или по-скоро собствениците на търгуваните на тях акции), вярвайки, че са от другата страна на земното кълбо, реагираха по-спокойно. Японският Nikkei 225 загуби 2,77%, хонконгският Hang Seng загуби 1,52%, а китайският CSI загуби само 0,59%. Въпреки че по отношение на пазара в Хонконг може да се предположи, че шокът е смекчен от слой ценни книжа на финансови компании, а относително слабата реакция на китайския пазар може да се обясни с доверието на инвеститорите в неуязвимостта на икономиката на Поднебесната империя. Приближаването на бурята не беше оценено веднага и в Западна Европа. Британският FTSE 100 се понижи с 1,55%, въпреки че френският CAC 40 претърпя по-значителни загуби – 3,3%, а германският DAX – 3% на фона на депресивното състояние на икономиката.
На следващия ден (4 април 2025 г.) Китай наля масло в огъня, като отвърна с налагането на 34-процентно мито върху покупките на американски стоки. S&P 500 загуби още 5,97%. Японският Nikkei реагира по-силно, падайки със същите 2.75%. Но европейските фондови борси се раздвижиха. DAX падна с 4,95%, FTSE 100 също с 4,95%, а CAC 40 с 4,26%. В самия Китай и Хонконг фондовите борси бяха затворени на този ден, тъй като страната празнуваше Деня на всички души.
Следващите два дни бяха общи празници, когато не се извършваха сделки за покупка или продажба на ценни книжа, но можеше да се разбере ситуацията в очакване на някои конкретни действия. Намерението на Вашингтон да обсъди условията за евентуално намаляване на митата с Индия, Виетнам и Израел не внесе много яснота в ситуацията. Освен това, обръщайки се към всички, Тръмп каза, че не възнамерява да намалява митата, „докато не ни платят много пари“. Под „тях“ реформаторът очевидно има предвид своите скорошни икономически партньори. Шефът на Белия дом обаче намери и няколко утешителни думи, макар и със съмнителен терапевтичен ефект: „Понякога трябва да приемате лекарства, за да накарате нещата да се оправят“.
Вашият коментар