Отношенията между Русия и Азербайджан се охладиха след спорни арести в двете страни. Русия може да загуби още по-голямо влияние в Кавказ.
Миналата седмица полицейска акция предизвика дипломатическа криза. В рамките на няколко дни спорът между Русия и Азербайджан ескалира, което постави значително напрежение върху и без това напрегнатите отношения между двамата.
Тя започна със спорна полицейска акция в руския град Екатеринбург на 27 юни. Няколко етнически азербайджанци бяха арестувани като част от разследване на престъпления, датиращи от години. Мъжете са обвинени в извършване на убийства и убийства. Руските специални части очевидно са се намесили усилено при арестите. Двама от мъжете загинаха, вероятно в резултат на противоречивото нападение.
Баку реагира бързо и силно. Външното министерство на Азербайджан осъди „неприемливия акт на насилие“ от страна на руските сили за сигурност. Всички културни събития, свързани с Русия, бяха отменени в знак на протест. Водещ в праймтайма на държавната телевизия осъди „имперското поведение“ на Москва към бившите съветски републики. На 30 юни азербайджанските власти арестуваха двама руски журналисти от финансираната от руската държавна информационна агенция Sputnik Azerbaijan в Баку. Според съобщения в медиите двамата са работили за руската вътрешна служба за сигурност ФСБ
Москва го омаловажава, Баку вдига летвата
Кремъл беше сдържан в отговора си. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че съжалява за решението на Баку да отмени културни събития, подчертавайки, че ситуацията в Екатеринбург „не може и не трябва да бъде причина за подобна реакция“. Руското външно министерство посочи, че загиналите и задържани мъже, макар и етнически азербайджанци, са притежатели на руски паспорти.
На следващия ден азербайджанските съдебни власти вдигнаха летвата, като арестуваха още руски граждани в Баку. Те са обвинени в участие в контрабанда на наркотици и организирана престъпност. Снимки от съдебната зала показват, че някои от задържаните изглежда са били бити. Мъжете бяха идентифицирани в социалните мрежи като програмисти и туристи от Екатеринбург.
Спиралата от взаимни обвинения продължава да се засилва. Още азербайджанци са арестувани в Русия, в градовете Екатеринбург и Воронеж. Регионални експерти определиха спора пред DW като поредно напрежение в отношенията между двете страни след азербайджанската самолетна катастрофа в края на миналата година.
Защо самолетната катастрофа беше повратна точка?
На 25 декември 2024 г. азербайджански самолет с 62 пътници и петима членове на екипажа е бил ударен от руска ракета земя-въздух. Трагедията е станала над град Грозни, където са действали руски противовъздушни системи. Самолетът се е опитал да извърши аварийно кацане, но се е разбил близо до казахстанския град Актау. 38 души са загинали.
Азербайджанският политолог и изследовател на конфликти Ариф Юнусов смята, че острата реторика в медиите на двете страни оттогава не е случайна. Според него информационната политика както в Русия, така и в Азербайджан се координира от държавни органи, а двустранните отношения до голяма степен са повлияни от личните чувства на съответните държавни глави.
Алиев сигнализира за раздразнение от Путин
Юнусов коментира, че за азербайджанския президент Илхам Алиев самолетната катастрофа е имала личен аспект. По време на инцидента над Русия е прелитал и президентски самолет: На теория и той е можел да стане мишена за руските противовъздушни ракети. Освен това, първият официален представител, който се извини на азербайджанците, не е бил руският президент Владимир Путин, а чеченският лидер Рамзан Кадиров. Юсунов казва, че президентът Илхам Алиев е бил раздразнен от това. „Алиев не спомена Кадиров по име, но беше остро критичен, казвайки, че не трябва други хора да му се обаждат“, обяснява Юсунов. Той смята, че ако Путин беше първият, който се обади на Алиев, публичната конфронтация е можела да бъде избегната.
Независимият експерт по Кавказ Кирил Кривошеев е съгласен. „Путин само се извини официално и беше ясно, че Алиев далеч не е бил доволен“, каза той пред DW. Кривошеев обаче подчертава, че последните събития в Екатеринбург вероятно не са били инициирани от Кремъл. Наказателните прокурори в Русия имат своя собствена логика, казва той. „Те гледат на цялото диаспорно население, включително азербайджанската общност, като на организирани престъпни групи. Това е широко разпространена тенденция сред секторите на руския елит.“ Кривошеев смята, че произтичащата от това дипломатическа криза е просто съпътстваща щета. Според Кривошеев правителството в Баку използва политическата ескалация, за да засили позицията си на международната сцена. „За Алиев е важно той да изглежда като командващ лидер, който е способен да каже „не“ както на Русия, така и на Запада.“
Азербайджан заема твърда позиция по отношение на Москва
Азербайджанският политолог и член на парламента Расим Музабеков казва, че Баку вече не вижда Москва като външна сила, способна да диктува правилата в Кавказ. Той каза пред DW, че Азербайджан е започнал да развива собствена военна и енергийна инфраструктура и че това от своя страна е раздразнило Кремъл. Музабеков казва, че руската медийна реторика към Азербайджан е станала много по-остра и че Москва сега се опитва да компенсира загубата на влияние в региона, като оказва натиск върху азербайджанската диаспора.
Това може да има както икономически, така и дипломатически последици – например на енергийния пазар. „Не бива да забравяме, че Русия е под санкции. А Азербайджан е помогнал на Москва да ги заобиколи по определени начини“, отбелязва Ариф Юнусов. „Европейският парламент създаде комисия, която да разследва чий газ се продава на Европа, например. Азербайджански ли е или всъщност е руски?“ Ако отношенията между Москва и Баку се влошат допълнително, всяка подобна сделка между двете страни също ще бъде застрашена. Депутатът Расим Музабеков добавя, че и други двустранни проекти са застрашени: развитието на Международния транспортен коридор Север-Юг през Азербайджан и проектът за синхронизиране на руските и иранските електропреносни мрежи. Музабеков предупреждава, че не могат да бъдат изключени и проблеми с транспортирането на руски газ през Иран.
Въпреки това, икономическите интереси все още са важни за Азербайджан, казва политологът Кривошеев. „В идеалния случай азербайджанската икономика би искала да стои далеч от политиката. Но докато Баку все още има възможности за действие, Москва има все по-малко лостове за влияние.“ Русия, заключава той, губи влияние в Кавказ.
Тази статия първоначално е публикувана на немски език.
Редактирано от: Джес Сми
Author: Alexey Strelnikov, Juri Rescheto
Вашият коментар